Бюджетът ни в края на март е с излишък, но COVID-19 със сигурност ще даде отражение
Към края на март бюджетът ни е с остатък от 1,4 милиарда лв. , само че COVID-тепърва тепърва ще се отрази върху хазната. Това се отбелязва в решението на Министерския съвет, с което беше одобрена информацията за касовото осъществяване на държавния бюджет за първото тримесечие на годината. По устав финансовият министър Владислав Горанов постоянно рапортува пред сътрудниците си положението на фиска.
В края на март във фискалния запас има над 10 милиарда лв. , излиза наяве от известието на кабинета. Съпоставени със същия интервал на миналата година те нарастват номинално със 119,0 млн. лева.
В отчета в детайли се разказват постъпленията и разноските на хазната по пера, като се акцентира, че отрицателните резултати от пандемията занапред ще се отразят върху положението на фиска. В структурно отношение при директните налози най-осезаем е резултатът от удължаването на периодите по Закона за корпоративното подоходно облагане, което измества една огромна част от постъпленията от месец март в месец юни, до момента в който при косвените налози се регистрира закъснение при приходите от Данък добавена стойност от импорт, приходите от акцизи и други.
Негативните резултати в приходите, подбудени от ограниченията за битка с пандемията, ще се отразят върху параметрите по осъществяването на бюджета с известно забавяне. В този смисъл параметрите по осъществяването на приходите към края на месец март към момента не са повлияни в забележителна степен от рецесията, подбудена от пандемията с ковид.
При данъчните и неданъчните доходи се следи спад със 153,6 млн. лева (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лева (48,5 %), съпоставени с края на март 2019 година.
Общата сума на данъчните приходи , включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 580,6 млн. лева, което съставлява 23 % от плануваните за годината данъчни доходи.
Приходите от директни налози са в размер на 1 308,6 млн. лева или 18,2 % от плануваните в плановете за годината. Сумата, събрана от косвени налози е в размер на 4 328,2 млн. лева, което е 24,4 % от плановете за годината.
Постъпленията от Данък добавена стойност са 2 940,9 млн. лева или 25,1 % от плануваните.
Въведеното изключително състояние в страната към момента не се отразява доста върху постъпленията от Данък добавена стойност към края на първото тримесечие на 2020 година, излиза наяве от доклада на финансовото министерство. Влошените макроикономически индикатори за ползване, импорт, експорт, както и цената на суровия нефт се чака да повлияят отрицателно върху приходите от налога през идващите месеци.
Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лева (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се чака рецесията с COVID-19 да се отрази основно върху потреблението на горива и алкохолни питиета, което ще повлияе и на постъпленията в идващите отчетни интервали.
Постъпленията от мита са 54,6 млн. лева или 23 % от годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лева, което съставлява 23,6 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 1 561,9 млн. лева, което съставлява 23,0 % от годишните планове. Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 година възлизат на 9 550,4 млн. лева, което е 20,4 % от годишните планове.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.03.2020 година от централния бюджет, възлиза на 373,6 млн. лева Размерът на фискалния запас към 31 март 2020 година е 10,3 милиарда лева, в това число 9,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания рт фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Припомняме, че държавният бюджет бе обновен през април, след което последваха редица спомагателни заплащания по браншове и разнообразни ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите. Най-вероятно отражението от тях ще се види в положението на хазната през април и май.
В края на март във фискалния запас има над 10 милиарда лв. , излиза наяве от известието на кабинета. Съпоставени със същия интервал на миналата година те нарастват номинално със 119,0 млн. лева.
В отчета в детайли се разказват постъпленията и разноските на хазната по пера, като се акцентира, че отрицателните резултати от пандемията занапред ще се отразят върху положението на фиска. В структурно отношение при директните налози най-осезаем е резултатът от удължаването на периодите по Закона за корпоративното подоходно облагане, което измества една огромна част от постъпленията от месец март в месец юни, до момента в който при косвените налози се регистрира закъснение при приходите от Данък добавена стойност от импорт, приходите от акцизи и други.
Негативните резултати в приходите, подбудени от ограниченията за битка с пандемията, ще се отразят върху параметрите по осъществяването на бюджета с известно забавяне. В този смисъл параметрите по осъществяването на приходите към края на месец март към момента не са повлияни в забележителна степен от рецесията, подбудена от пандемията с ковид.
При данъчните и неданъчните доходи се следи спад със 153,6 млн. лева (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лева (48,5 %), съпоставени с края на март 2019 година.
Общата сума на данъчните приходи , включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 580,6 млн. лева, което съставлява 23 % от плануваните за годината данъчни доходи.
Приходите от директни налози са в размер на 1 308,6 млн. лева или 18,2 % от плануваните в плановете за годината. Сумата, събрана от косвени налози е в размер на 4 328,2 млн. лева, което е 24,4 % от плановете за годината.
Постъпленията от Данък добавена стойност са 2 940,9 млн. лева или 25,1 % от плануваните.
Въведеното изключително състояние в страната към момента не се отразява доста върху постъпленията от Данък добавена стойност към края на първото тримесечие на 2020 година, излиза наяве от доклада на финансовото министерство. Влошените макроикономически индикатори за ползване, импорт, експорт, както и цената на суровия нефт се чака да повлияят отрицателно върху приходите от налога през идващите месеци.
Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лева (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се чака рецесията с COVID-19 да се отрази основно върху потреблението на горива и алкохолни питиета, което ще повлияе и на постъпленията в идващите отчетни интервали.
Постъпленията от мита са 54,6 млн. лева или 23 % от годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лева, което съставлява 23,6 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 1 561,9 млн. лева, което съставлява 23,0 % от годишните планове. Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 година възлизат на 9 550,4 млн. лева, което е 20,4 % от годишните планове.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.03.2020 година от централния бюджет, възлиза на 373,6 млн. лева Размерът на фискалния запас към 31 март 2020 година е 10,3 милиарда лева, в това число 9,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания рт фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Припомняме, че държавният бюджет бе обновен през април, след което последваха редица спомагателни заплащания по браншове и разнообразни ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите. Най-вероятно отражението от тях ще се види в положението на хазната през април и май.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ